Тази забележителна находка са златните пръстени на български боляри, погребани в предверието на църквата: три пръстена-печата, тежки и красиви, покрити със знаци и украси. На два от тях са гравирани имената на собствениците - Ходор /от Тодор/ и Витомир. Интересно е, че Витомировият пръстен е почти три пъти по-тежък от останалите два - той тежи повече от 35 грама.

Да припомним, че Калояновият пръстен, открит в гроба до църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново, тежи 61 грама - царска пръстен най-тежък от всички открити там. Явно е, че и големината на пръстена е знак за положението на собственика му.

Името на Витомир е познато от един надпис в Боянската църква на стенопис от XIV век. На тази стенопис, която не е запазена, е бил изобразен Алтимир, Витомиров син. Като се има предвид, че от времето на разорението и изписването на църквата през 1259 г. тук са образите и имената не царската двойка и на севастократорската, явно е, че тази църква си е останала църква на най-високопоставени средечки боляри. Такъв е бил и погребаният в "Света София" болярин Витомир.

Златните пръстени от тази древна църква са известни от времето на тяхната публикация през 1911 г. Те са старателно изучени от голелия изследовател на българските старини професор Йордан Иванов. Но тази находка остава самотна и несвързана с други находки от самия град. Тя е един силен знак, но картината на средновековния град си остава неразкрита.

Едва в средата на петдесетте години скромното красноречие на натрошени глинени гърнета даде плътност на тази картина, и то за първите години след включването на Средец в пределите на българското царство.

Археолозите се шегуват понякога като наричат изучаването на керамичните фрагменти чирепология. Това е най-често работа без блясък и външни ефекти. Обикновеният глинен съд, незаменим в бита на човека в течение на много хилядолетия, не може да бъде непременно изделие на голямо изкуство. Но тъкмо такива обикновени чирепи и чирепологията казват сигурни неща за живота, тъй като най-често се намират там, където той е протичал в своето всекидневие.

Покрай източната крепостна стена, непосредствено до североизточната кръгла кула /на днешната ул. "Искър"/ се откри пласт, наситен плътно с натрошени български гърнета от IX и X век. Тези, които са изхвърляли счупените си съдове, не ще да са живеели извън стената, а вътре в нея, в гарнизонните помещения, чиито останки и сега са запазени, в самата кула, която е имала няколко етажа.

Най-естественото обяснение е, че при крепостната стена са живеели българските войници, оставени като гарнизон на завладяната от хан Крум Сердика. Старателното изучаване на десетки и стотици керамични късчета показа, че те всички са от т.нар. "славянски тип". Това се скромни съдчета, изработени от глина с примес на кварцови песъчинки, за да се намали опасността от пукане при печенето. Нямат дръжка - дръжката се прикрепва доста трудно -но пък нашарената с бразди повърхност позволява да се държат устойчиво. С гребен или с единично острие майсторът е нанизвал по рамото на съда. Простички, но безкрайно разнообразни украси от снопчета и ямички, вълнообразни като полюшнати от вятър води и треви, коси като дъждовни струи.

В такова гърненце може да се вари, то влиза и излиза от огнището с мляко или каша с зарива или с горещи отвари. Скромният живот от хората от онези вpeмена е олицетворен от тези съдчета. Но техните притежатели са били първите славяногласни граждани на превзетата Сердика. Те са я наричали първи Средец. Те са бдели край древната крепостна стена. За тях може да се каже, че са славяни по произход. Не се срещат сред находките край североизточната кръгла кула на ул. "Искър", не се откри нито един къс от керамика от прабългарски тип. Това показва доста красноречиво, че хан Крум е оставил в този толкова важен стратегически град славянски гарнизон с доверие в неговите военачалници.

Много години след това откритие, когато голяма част от площта на Средец беше изследвана, и на други възлови места покрай крепостната стена бяха открити керамични съдове от тази епоха. Сред множеството късове от славянски тип се откриха 34, които подсказват традициите на прабългарската керамика.

Картографирането на керамичните находки показва, че преобладаващото количество съдове от IX век се откриват именно край крепостната стена. Нейната охрана в първите времена след завладяването на града от хан Крум е изисквала първите заселени тук да се настанят непосредствено край крепостта.

Най-забележителното свидетелство за това, обаче, бяха двете полуземлянки, устроени близо до западната главна порта - наполовина вкопани в земята, с градени от камък огнища и дори с едно гърне, останало в едното от тези огнища. Удивително доказателство за привързаност към народната традиция са тези землянки. Техните обитатели са предпочели да се устроят "по своему", вместо да се настанят в оцелелите сердикийски здания.

Животът на Средец започва с тези първи обитатели - войни. До времето на Витомир и Ходор има още столетия.