English

 

 

Първите разкопки в София, на които трябваше да работя още като надничар в Археологическия музей бяха на изкопите за строежа на Партийния дом - тогава, разбира се, с главно "П". Там се започна моята одисея на археолог на строителни обекти, а завърши на противоположния край на ларгото, където щеше да бъде и се построи една от централните станции на метрото ...

Магдалина Станчева

 

БИОГРАФИЯ БИБЛИОГРАФИЯ ОТЗИВИ НОВИНИ СОФИЯ
 
 
 
 
Национален
Исторически
Музей
 
 
 
 

 

 

   СОФИЯ
 София в миналото и днес

 Сердика

 В началото бяха войниците

 Унищожаването на боговете

 Времето преди нас

 Изобразяване на Афродита в Боянската църква

 Недостойна съдба

 Един забравен изкоп

 Семеен мавзолей от III век

 Сваляне на императорските надписи


 
 


София


Сваляне на императорските надписи

МАГДАЛИНА СТАНЧЕВА

Сердика е превзета от войските на хан Крум през 809 г. Точните факти около събитието са забулени от пристрастието на византийския хронист Теофан Изповедник, който държи да представи българите като варвари. Във всеки случай, превземането е станало след продължителна обсада, при която крепостта е пострадала.

Археологическото проучване показва, че българите са я поправяли. И начинът на градеж, и характерът на преустройствата, че и българските гърнета в тези пластове, недвусмислено свидетелстват за това.

При това преустройство най-многозначителното действие е било свалянето на императорските надписи. Тези надписи са били взидани над главните порти при изграждането на първата крепостна стена между 176 и 180 г., когато управляват императорите Марк Аврелий Антонин и Луций Аврелий Комод. Техните имена с много титли и възхвали заемат три от шестте реда на надписите.

Кога и как са били свалени надписите и каква е била после тяхната съдба - това не стана ясно изведнъж, при откриването на първия надпис. Той се намери през 1957 г. при изкоп за колектор на бул. Г. Димитров, близо до ул. Екзарх Йосиф. Вероятно е стоял над северната порта, която се намира там. Сега е изложен в подлеза при Партийния дом. Мраморният блок е дълъг 1,25 м, но е бил по-дълъг – скъсен е чрез изсичане.

Причината на това изсичане стана ясна след около двадесет години, когато разкопавахме западната порта. И западната порта като източната в подлеза, е била защитена от две петоъгълни кули. Засега е открита едната. Кулите имат малки вратички за бързи маневри на техните гарнизони. При западната порта вратичката извежда направо вън от крепостта. Тя се откри запушена и зазидана и това беше направено в българско време. Най-отдолу в отвора беше поставен голям мраморен блок. Към външната видима страна плоскостта му бе грубо очукана. Но при разчистването се видя, че под зазиждането се крият хубава профилирана рамка и гладка повърхност с надпис. Така се откри вторият строителен императорски надпис на сердикийската крепостна стена.

Това второ откритие, обаче, казва още много други неща, освен написаното на мрамор. Когато българите се заловили с поправката и преустройството на крепостната стена съобразно своите нужди и разбирания, бил извършен и един символичен акт - свалени са императорските надписи. които са посрещали и изпращали преминаващите през портите. И макар че за написването на литературно произведение - драма или роман - може да е по-ефектно да се разиграе сцена на тяхното разбиване, нещата са протекли по-малко ефектно, но по-разумно и съвсем не по „варварски“. Блоковете с надписите са били скъсени. напасвани по ширината на отворите на кулите, считани вече за ненужни и са се превърнали в здрава преграда на тези опасни места.

А като са били свалени императорските надписи били ли са заменени те с български знак или надпис?

Тъй като в преустройството личи техниката и характерът на Омуртаговите строежи, не е чудно това да е станало. Този владетел със силно чувство за смисъла на делата, от чието име са поставени толкова силни по съдържание надпис, може и да е наредил да се отрази на самата крепост историческото събитие на превръщането на Сердика в български град. Но засега следа от това не е открита. Може би някой ден софийската земя ще поднесе и този дар на наследниците.




 

 

 
   
Този уебсайт се реализира със специалната подкрепа на:

ЦЕНТРАЛЕН ФОНД ЗА СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТЕ НА НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Програма „Културно наследство и културен туризъм“ на Национален фонд "Култура"
Министерство на културата
Програма „Култура" на Столична община

© Copyright - NBU - Vesselina Vassileva & Bogdana Bogdanova

 

web
stats