|
През 1952
г. е назначена за старши уредник в новосъздадения Музей за
история на София /МИС/, където работи до пенсионирането си в
продължение на 32 години.
Участва в
проучвания и разкопки на територията на столицата и
Софийско, както и в цялата страна.
От 1953 г. ръководи Археологическия отдел на музея.
През 50-те,
60-те и 70-те години се бори да спаси от унищожение и
заличаване множество археологически обекти чрез обявяването
им за паметници на културата. Активната й дейност като
археолог е съчетана с организиране и участие в разнообразни
обществени дела и организации като Софийското дружество на
историците, Дружество “Сердика-Средец-София”, Клуба на
приятелите на софийската архитектура, Гражданското сдружение
“Света София” и др.
Сътрудничи и членува в редколегиите на списанията “София” и
“Музеи и паметници на културата”. Публикува редовно в
изданията на БАН – “Известия на Археологическия институт”,
“Археология”, “Известия на Българското историческо
дружество”.
Участва в подготвянето на сборници, албуми, пътеводители,
вестници и научнопопулярни издания. Основни теми в научното
й творчество са: история и археология на София, музейно
дело, разкриване и консервация на паметници, конфликти между
съвременния урбанизъм и старините, проблеми на античната и
средновековната култура, тракийска история и изкуство и др.
Библиографията й съдържа над 600 заглавия, между които
няколко монографични изследвания (“Боянският поменик”
(съавт. Ст. Станчев), “Мадарският конник”, “София в отдавна
минало време”, “София от древността до нови времена”, “Срещи
с археологията на софийска земя”, “Разкази за Велики
Преслав”, “Девет български чудеса” и др.).
Заедно с утвърждаването й като археолог и музеен специалист
растат и участията й в международни форуми и организации. От
началото на 70-те години е делегат на Българския национален
комитет на ИКОМОС в Париж. Членува в Комитета за световно
културно наследство и шест години е негов вицепрезидент.
Публикува статии по проблеми на българското културно
наследство в изданията на ИКОМОС. Поддържа професионални
контакти със световноизвестни учени и музейни специалисти.
Участва в емисии на радио “София” и радио “ЮНЕСКО”. Като
делегат на България към Комитета за световно наследство
внася за обсъждане включването на български паметници в
листата за закрила на ЮНЕСКО.
През 1980 г. влиза в състава на работния екип по
експонирането и представянето на изложбата “България – 7000
години изкуство и култура в София” в замъка Шалабург
(Австрия).
Преподава в СУ “Св. Климент Охридски”, Националната
художествена академия и Нов български университет, където
през 1990 г. създава програмата “Културно наследство” и води
курсове до 2004 г.
Носителка е на много отличия и награди: Народен орден на
труда – сребърен, орден “Кирил и Методий” І и ІІ степен,
Втора международна награда от Форума на европейските музеи в
Холандия за участието си в експозицията на Националния
исторически музей в Бояна, Почетния знак на СГНС и др. След
1990 г. е доброволен консултант към Министерството на
културата и Народното събрание по изработване на закони и
правилници за културното наследство, както и по създаването
на нови музейни експозиции.
През своя живот Магдалина Станчева успява да получи званието
„археолог на София“. Нейната дейност обхваща
археологическите разкопки на редица археологически паметници
в София и околностите. В множество книги, изследвания,
публикации в периодичния печат, кореспонденция, дневници от
разкопки тя засвидетелства своята грижа не само към
откриването, но и към изследването и популяризирането на
археологическите паметници като част от
културно-историческото наследство. В редица изследвания може
да бъде отбелязана и нейната грижа към музеите и музейните
експозиции, като не веднъж тя изпълнява ролята на главен
експерт в подреждането на различни музеи, сред който основно
значение имат Археологическият музей, Музеят за История на
София и Националния исторически музея, за чието преместване
в Боянската резиденция – тя има ролята на главен консултант.
Основните разкопки, на които започва работа Магдалина
Станчева се намират на територията на разрушения от бомби
център на София, който съвпада с площта на антична Сердика,
средновековен Средец и доосвобожденска София. Под
ръководството на Магдалина Станчева, проведени в нелека
съпротива от страна на тогавашните тоталитарни власти,
отговарящи за строежа на Партийния дом, се извършва
откриването на Източната порта на Сердика, а по-късно и на
Западната порта, където установява драматичните следи от
превземането на София от турците. Благодарение на откритите
при разкопките надписи от II век, се установява датата на
изграждането на първата крепост на Сердика, а изследването
на нейните преустройства води до разкриването на историята
на крепостната стена. Други важните открития на Магдалина
Станчева са: разкопаването на сложния археологически
ансамбъл, източно от ротондата „Св. Георги“ и отстояването
на неговото запазване; изследването на "Константиновия
квартал" в югоизточния ъгъл на Сердика, включващ богато
жилище с перистилен двор, баня и сграда за официални
събития; мястото, на което са събрани и унищожени езическите
статуи, украсявали храмове в града; храмове и баптистерии за
покръстване на гражданите; вила в кв. Обеля; луксозно жилище
с мозайки в кв. Филиповци, вила със собствен мавзолей в кв.
Герена.
В продължение на единадесет години Магдалина Станчева е
делегат на България в Комитета за световно наследство и
работи за включването на български и чужди ценности в
Списъка на световното културно и природно наследство.
Първите археологически разкопки, на които участва Магдалина
Станчева са през 1948 г. на строежа на Партийния дом, където
продължава да работи повече от 35 години – до разкопките за
централната метростанция. През 1952 г. тя постъпва на работа
в Музея на София, където работи до 1983 г. Първото откритие
на Магдалина Станчева са две базилики и един баптистерий –
сграда с басейн за покръстване на ранните християни –
„когато видях как строежът погълна тези базилики, над които
се бях трудила, преживях го тежко. Успяхме да извадим
баптистерия с мраморния басейн и един трактор го повлече към
двора на археологическия музей, където е и досега.“ – казва
тя в интервю за сп. София през 1983 г. Така още в самото
начало Магдалина Станчева свързва две важни направления в
своята работа – археологическите открития, но и тяхното
запазване, което допринася за софийската археология, която
от мит се превръща във всекидневно присъствие.
През 1965 г. се създава научна група при Музея за история на
София, в който Магдалина Станчева работи от самото му
създаване. В своя „Отчет като старши научен сътрудник при
Музея за история на София“ тя включва това, че от 1954 г.
ръководи всички археологически проучвания на терена на
центъра и периферията на София, а от 1965 г. ръководи
разкопките на сградата на Кореком, на строежа на Софпроект
на ул. Света София, на сградите на Комитета за култура, на
ул. Лавеле и бул. Стамболийски, на строежа на Българска
външнотърговска банка, на Западната порта и квартала при
нея, на некрополите на града, на части от базилика на ул.
Кирил и Методий, на части от баня в Централни хали и др.
В хронологичен ред изследователските проблеми, които обхваща
работата на Магдалина Станчева, са свързани с:
• Желязна епоха и елинистически период – в този етап влиза
изследването на ранно-тракийски златни находки като
най-известната от тях е купата от София и придружаващите я
съдове. В този етап Магдалина Станчева за първи път поставя
научна хипотеза за съществуването на град на траките преди
римското завоевание - ранно-тракийското селище Сердонполис.
• Епоха на римско и ранно-византийско владичество – в този
етап влизат 1. изследванията на първите три столетия от тази
епоха – за сердаклийското градоустройство, за ролята на
надписа за изграждането на крепостната стена, за открит
езически храм в Сердика, за проучването на някои движими
находки като антична керамика със склупирана декорация,
керамични лампи, кани за смола, за култа на Артемида в
Сердика, за златоносните рудни разработки; 2. преходната
епоха IV-VI век – за античното наследство от средновековния
Средец, за новите ранно-християнски паметници на изкуството
• Епохата на Първата и Втората българска държава – в този
етап влизат – изследванията за средновековния Средец IX-XIV
век. В този етап Магдалина Станчева поставя хипотезата за
превръщането на резиденция на Константин Велики в
средновековна резиденция на българския управител на града,
за трайното й свързване с името на севастократор Калоян. Тук
може да бъде включено и превземането на София от османите.
• Епоха на османското владичество – в археологическите
проучвания на тази епоха Магдалина Станчева е един от
пионерите. Тук могат да се причислят изследванията за
каменните калъпи за сфероконуси, за глинените лули, за
зиданата домашна печка, вноса на венецианско стъкло в София,
както и изследванията за Боянския поменик.
|
