През своя живот Магдалина Станчева успява да получи званието „археолог на София“. Нейната дейност обхваща, на първо място, работата по археологическите разкопки на редица археологически паметници в София и околностите. На второ място, в множество книги, изследвания, публикации в периодичния печат, кореспонденция, дневници от разкопки, непубликувани архивни материали тя засвидетелства своята грижа не само към откриването, но и към изследването и популяризирането на археологическите паметници като част от културно-историческото наследство. На трето място, в редица изследвания може да бъде отбелязана и нейната грижа към музеите и музейните експозиции, като не веднъж тя изпълнява ролята на главен експерт в подреждането на различни музеи, сред който основно значение имат Археологическият музей, Музеят за История на София и Националния исторически музея, за чието преместване в Боянската резиденция – тя има ролята на главен консултант.
Основните разкопки, на които започва работа Магдалина Станчева[1] се намират на територията на разрушения от бомби център на София, който съвпада с площта на антична Сердика, средновековен Средец и доосвобожденска София. Под ръководството на Магдалина Станчева, проведени в нелека съпротива от страна на тогавашните тоталитарни власти, отговарящи за строежа на Партийния дом, се извършва откриването на Източната порта на Сердика, а по-късно и на Западната порта, където установява драматичните следи от превземането на София от турците. Благодарение на откритите при разкопките надписи от II век, се установява датата на изграждането на първата крепост на Сердика, а изследването на нейните преустройства води до разкриването на историята на крепостната стена. Други важните открития на Магдалина Станчева са: разкопаването на сложния археологически ансамбъл, източно от ротондата „Св. Георги“ и отстояването на неговото запазване; изследването на Константиновия квартал в югоизточния ъгъл на Сердика, включващ богато жилище с перистилен двор, баня и сграда за официални събития; мястото, на което са събрани и унищожени езическите статуи, украсявали храмове в града; храмове и баптистерии за покръстване на гражданите; вила в кв. Обеля; луксозно жилище с мозайки в кв. Филиповци, вила със собствен мавзолей в кв. Герена. Магдалина Станчева извършва редица научни изследвания в областта на античността, средновековието и османското владичество – в които съчетава археологическите факти и интерпретации с разработване на нови методологии за съхранение на културно-историческото наследство, изследва възможностите за адаптация на археологическите открития в градска среда, работи по внедряването на нови световни практики в българския музей. В продължение на единадесет години тя е делегат на България в Комитета за световно наследство и работи за включването на български и чужди ценности в Списъка на световното културно и природно наследство.
Състояние и проблеми в началото на градската археология
Работата на Магдалина Станчева е свързана с градската археология, за която тя пише: „В България градската археология се ражда в края ХIX и началото на XX век, когато се появява и развива изобщо българска археологическа наука Но като че ли не се осъзнава веднага нейната специфика. Не се разработват и налагат особени изисквания на самите градски власти, така че да се осигури правото на запазване на разкритите недвижими останки. И за съжаление, така си остават нещата твърде дълго, повече от половин век след Освобождението. Фатален полувек, през който се разкриват и разрушават или запечатват под нови строежи неоценими открития на античността и средновековието. В други страни, градската археология – Urban Archeology, Archeologie urbaine – се налага като особен клон на археологията със свои методи.“ [2]
Първите археологически разкопки, на които участва Магдалина Станчева са през 1948 г. на строежа на Партийния дом, където продължава да работи повече от 35 години – до разкопките за централната метростанция. През 1952 г. тя постъпва на работа в Музея на София, където работи до 1983 г. Първото откритие на Магдалина Станчева са две базилики и един баптистерий – сграда с басейн за покръстване на ранните християни – „когато видях как строежът погълна тези базилики, над които се бях трудила, преживях го тежко. Успяхме да извадим баптистерия с мраморния басейн и един трактор го повлече към двора на археологическия музей, където е и досега.“ – казва тя в интервю за сп. София през 1983 г. [3] Така още в самото начало Магдалина Станчева свързва две важни направления в своята работа – археологическите открития, но и тяхното запазване, което допринася за софийската археология, която от мит се превръща във всекидневно присъствие.
В центъра на София - от ул. Цар Симеон до ул. Алабин и от ул. Лавеле до ул. Леге – лежи укрепеният със стени град Сердика. Наоколо има извънкрепостни сгради, некрополи, вили, малки поселения, крепости и манастири. В София има повече от 20 археологически острова – останали от антична Сердика и от средновековния Средец. Експонирането на разкопките в градската среда става възможно след решение от 1974 г. и постановление от 1976 г. [4], което води и до корекции на проекта за метрото, които значително намаляват опасностите археологическото съдържание на центъра. Най-посещаваните в центъра археологически паметници са тези в двата подлеза – източната порта и църквата „Св. Петка Самарджийска“, в двора на Ротондата „Св. Георги“, и базиликата „Св. София“. След неуспешен първоначален план първото представяне на източната порта е изготвен нов експозиционен план през 1976 г. Ансамбълът на двора до Президентството – тогава Държавен съвет, също преминава през няколко фази от времето на разкриването си през 1955-1956 г. Ротондата „Св. Георги“ преживява също много перипетии – по стенописите се работи около 15 години. Продължителни са и консерваторските грижи за църквата „Св. Петка Самарджийска“, а в базиликата „Св. София“ – корабите дълго време са недостъпни. Проблем за археологическите експозиции Магдалина Станчева вижда и в това, че двете кули на крепостната стена се рошат– ъгловата кула на ул. Искър се руши от това, че е на открито, а триъгълната кула в някогашния магазин „София“ била превърната в търговски участък – експозиционният й план от 1978 г. остава без резултат. Такава е съдбата и на полудостъпните археологически обекти – антична улица в подземно помещение на бул. Витоша №1, част от термите в магазин „Халите“, част от градска резиденция от IV век, използвана и през Средновековието на ул. Цар Калоян, част от герузията – в сегашното Министерство на културата, част от преториума под кафе-терасата на някогашния ресторант „Рубин“ срещу църквата „Св. Неделя“. По-малки части от антични сгради са запазени, но недостъпни и в подземните пространства на Паспортна служба на бул. Мария Луиза и ул. Кирил и Методий.
Интеграцията на археологическите паметници със съвременната урбанистична среда е може би най-амбициозният проект, който може да се постави по отношение на градското археологическо наследство. Магдалина Станчева стига до идеята за един подземен етаж на града, но и до това, че центърът на София бива продупчен, за да бъде запазена една църква. [5] Тя работи в продължение на повече от два мандата за ЮНЕСКО в Комитета към Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство и допринася за включването на Мадарския конник, Боянската и Иванската църква, Старият Несебър, Рилският манастир, Казанлъшката и Свещарската гробница, природните резервати Пирин и Сребърна, нареждайки България на трето място след Франция и САЩ по брой на вписани ценности. [6]
Магдалина Станчева отделя значимо място на работата по актуалността и актуализацията на музейните експозиции. Подобно на вграждането на археологическите паметници в съвременната градска среда, тя се отнася и към музейните експозиции, за които смята, че трябва да са винаги така актуални, че да бъдат свързани с актуални проблеми на съответното време. Тя извежда следните три важни принципа за актуализацията на музейните експозиции: Да поддържат жив интереса към своята публика като винаги предлага нещо ново в музея; Да насочва към нетрадиционна тематика, за да привлече нова публика и да разшири кръга на посетителите; Актуализацията помага да се намали дистанцията между онова, което „във“ и онова, което е „извън“ музея. [7]
През 1965 г. се създава научна група при Музея за история на София, в който Магдалина Станчева работи от самото му създаване. В своя „Отчет като старши научен сътрудник при Музея за история на София“ тя включва това, че от 1954 г. ръководи всички археологически проучвания на терена на центъра и периферията на София, а от 1965 г. ръководи разкопките на сградата на Кореком, на строежа на Софпроект на ул. Света София, на сградите на Комитета за култура, на ул. Лавеле и бул. Стамболийски, на строежа на Българска външнотърговска банка, на Западната порта и квартала при нея, на некрополите на града, на части от базилика на ул. Кирил и Методий, на части от баня в Централни хали и др.
Редица изследвания Магдалина Станчева посвещава на връзката между археологическите разкопки и строителството – „двете реалности са изправени една срещу друга, но при решаването на проблема трябва да се действа с ясно и дълбоко убеждение, че едната от тези реалности е изменяема, а другата неизменяема“.[8] Вероятно именно тази връзка води до оформянето на основните изследователски дейности на Магдалина Станчева – археологическото проучване, запазването на недвижимото културно наследство в градска среда, запазването на движимото археологическо наследство в музейна среда. Магдалина Станчева сравнява археологическите битки с битките на природозащитниците „В много отношения трудностите, свързани със защитата на културното наследство изобщо и на археологическото в частност, наподобяват тези, които срещат защитниците на природното наследство. Може би доводите на природозащитниците са по-убедителни, тъй като в тях доминира и ангажира аргументът за физическото оцеляване на човешкия род. Това и обяснява увеличаването на техните привърженици. Само че в понятието човешка среда, човешки дом, се съдържа и това, което човекът сам е създал преди векове! За съжаление към парадоксите на съвременността се отнася и този, че днес, както никога досега, е добре осъзната необходимостта да се защити природното и културното наследство на планетата, а същевременно никое друго време не е създавало толкова заплахи за него“.
Метрото и софийското археологическо наследство
В архивите на Магдалина Станчева [9] са запазили във висока степен информацията за проектирането на софийското метро – процес, който продължава повече от двадесет години от началото на проектантската работа до започването на самото строителство. След около двадесетгодишно проектиране строежът е започнат през 1983 г. Изкопните работи по трасето на линията запад-изток достигнат границата на археологическия резерват и мястото на една от централните метростанции.
Скоро след създаването на проектантски колектив - Метропроект, чийто бъдещ главен архитект бил започнал кариерата си на археологически разкопки, от Музея за история на София е потърсена писмена информация за археологическите ценности, които вече определените метролинии предстояло да срещнат по трасетата си. Първоначалните представи, че ще е възможно да бъдат разкрити и представени археологическите паметници на София, много скоро се заменят с тревога. За работа е възприет метод на шлицови стени, с механичен открит изкоп, което означава, че след набиване на две вертикални успоредни стени, които ограничават ширината на тунела, съдържанието му ще се изгребва. С голямо усилие се достига до сменяне на дълбочините на двете пресичащи се в центъра линии, така че линията север-юг да мине на дълбочина под античното ниво. Тази линия минава по посоката на бул. „Княгиня Мария- Луиза“ – една вечна градска посока. Именно там, под съвременното ниво, могат да се очакват високозапазени археологически структури, незасегнати от строежи и след Освобождението, както това се оказва при Източната градска порта, чиито останки лежали непосредствено под паважа. Предвидено е в границите на резервата да се мине не с открит изкоп, който изгребва цялото съдържание на наслояванията, а с подземен тунел, така че археологическите пластове с всички движими и недвижими ценности да останат незасегнати.
Централните метростанции попадат в наситени археологически терени и тяхната функция не създава условия за запазване in situ на антични или средновековни постройки, които могат да се очакват с голяма вероятност на определените за тях места. Известен е опитът с първата изградена метростанция. При разкопките, за които е осигурено определено време, се разкрива кръстовище на две антични улици, които точно определят посоките на две съвременни улици – „Нишка“ и „ Ломска“ ( „Вашингтон“), така че естествено е да се означат на плана на Сердика като Decumanus Naissus и Cardo Almus. Участъците от инсули, които попаднат в терена на метростанцията, разкриват картината на живот тука с части от жилища, една обществена латрина и част от крепостна стена.
Станцията попада между Западната порта и археологическия участък под строящата се тогава банка и се създава възможност за свързване на тези места. Проектантите на станцията предлагат да се създаде едно „археологическо ниво“, на което да се монтират предварително демонтираните археологически структури. Институтът за паметниците на културата трябва да предложи методика и да изпълни това „ изнасяне“. Приложеното развиване и пакетиране на стени не се оказа удачно за този вид градежи.
Магдалина Станчева определя проведената от 15 март до 18 декември 1983 г. в центъра на София археологическа кампания като една от най-големите. Общата проучвана площ за изграждането на Централната метростанция е 3525 кв. метра. Ръководител на разкопките е Магдалина Станчева. В изследването попадат – 37 метров участък от крепостната стена с една триъгълна кула в него, участък от intervallum, един decumanus, участък от кардо, част от голяма жилищен комплекс, тринадесет броя сметни ями от късното средновековие.
Отношението на Магдалина Станчева към загубените археологически обекти и към запазените, които не са представени добре с грижа към съхранението им е крайно критично – „днешното положение на спасените археологически паметници не подкрепя каузата за разкриване и интегриране на нови археологически островчета в центъра на София, и то нито с първоначално направеното по вече откритото, нито със състоянието им днес. Сега съществуващите археологически кътове трябва да бъдат приведени в добро състояние, да се защитят от по-нататъшно рушене и да се покажат в достоен за тяхната ценност вид. Но най-доброто, което според мен може да се пожелае за всичко онова, което все още лежи под стъпките, е разкриването и представянето му да се отдалечи в бъдещето, когато условията биха били други, когато това ще стане дело на поколения, разполагащи с друга научна и техническа съоръженост.“ [10]
Изводи и перспективи
В едно тежко тоталитарно време Магдалина Станчева успява да развие градската археология в България, ръководейки множество археологически проучвания в София, които очертават в цялост археологическата карта на София. Тази археологическа карта не е само по хоризонтала, обхващайки пространството в крепостните стени, пространството извън крепостните стени, пространството в околностите на София – Филиповци, Лозен, Обеля, Панчарево, Казичене, тя е и по вертикала като веднъж обхваща Сердонполис и неолитните селища преди него, Сердика и Средец, и продължава с грижата за тяхното запазване в съвременна София – с първото изграждане на музеи на открито и съхранение на археологически обекти в градска среда.
Магдалина Станчева има основен принос за спасителната археология като в голяма степен изгражда нейния характер. В сложните времена на комунистическа България тя води предприемачески преговори с партийни дейци и инвеститори в строежи, за да могат да бъдат разрешени, финансирани и проведени археологически разкопки в София.
Магдалина Станчева доказва хипотезата, че София винаги е била градска среда – интерпретирайки различни археологически находки още от бронзовата ера. За първи път тя поставя научната хипотеза за съществуването на град на траките преди римското завоевание - раннотракийското селище Сердонполис.
Магдалина Станчева превръща археологическите проучвания в обществен дебат и привлича на своя страна широката общественост. Това тя най-вече прави чрез редица публикации във вестници и списания, като загърбва научния стил и се опитва да достигне до по-широк кръг хора.
Дейността на Магдалина Станчева включва немалък брой археологически проучвания, някои от тях са инициирани именно по нейна идея, за да бъде спасена част от археологическата площ на София. Всяко едно археологическо проучване е снабдено с научни текстове, с публицистични текстове, обърнати към по-широк кръг хора, с дневници от разкопки, които да запазят автентично случилото се, с интерпретации, които могат да пресъздават живота на откритите находки.
Времето, в което работи обаче не й позволява да спаси всичко, което се намира под съвремието на София. За археологическите проучвания, предизвикани около строежите на петте сгради на „социалистическия център“ на София Магдалина Станчева пише: „Бившият партиен дом погълна останките на монументална антична сграда, може би езически храм, на две раннохристиянски базилики, строени последователно една върху друга, и на отделна постройка на баптистерий. Под днешното Президентство остана голям участък от крепостната стена с кула, допълнително разрушени при изграждане на някакви засекретени подземни съоръжения. Под Министерския съвет бе унищожена голяма антична сграда с вътрешен двор и имплувиум. ЦУМ изличи части от античната баня, от Чорбаджийския хан и Буюк хан, големи участъци от антични инсули с отлично запазена улица север-юг, използвана цяло хилядолетие от II век насам. Малък отрязък от тази улица може да се види в археологическия ансамбъл източно от ротондата „Св. Георги“ във вътрешния двор на Президентството. Под хотела се откриха и бяха разрушени останките от булевтериона (градския съвет) с амфитеатралното му устройство, един участък с магазинчета, а заради връзката на хотела с вътрешния двор бе разрушен овалният вестибюл на ротондата „Св. Георги“ с високо запазени стени. Западно от хотела, пред него, се разкриха и частите на монументална колонада, която е ограждала форума от изток. Те също бяха унищожени заради полагане на благоустройствени съоръжения, които вероятно можеха да бъдат изместени. Но чак след толкова години те бяха изместени и днес 40 години и повече, по-късно се проведоха археологически разкопки западно от хотела, пред него. И се откриха невероятни и ценни неща, като сграда, която е използвана за сеченето на монети, сграда която е била за направата на керамични съдове и още много други ценни за културното наследство находки.“ [11]
Използвана литература:
[1] Културно наследство на съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-одишния юбилей на ст.н.с. Магдалина Станчева. Съставители: Ц. Чолова, З. Ждраков, Р. Генов. София, НБУ, 2009 г.
[2] Станчева, М. Археологията като съдба. Необработен архивен ръкопис.
[3] Станчева, М. Професия градски археолог. В: сп. София 9/83, 29.
[4] Станчева, М. Проблеми на представянето и популяризирането на археологическите паметници в София. Необработен архивен ръкопис.
[5] Станчева, М. Постижения и проблеми на интеграцията на археологически паметници в съвременна градска среда. В: Опазване на културното наследство в Народна Република България. София, 1984, 117-127.
[6] Станчева, М. България и конвенцията за световно наследство. Необработен архивен ръкопис.
[7] Станчева, М. С изискванията на съвременността. В: сп. Музеи и паметници на културата, 88/1., 8.
[8] Станчева, М. Археологът и строителството. В: сп. Музеи и паметници на културата, 74/1, 22.
[9] Станчева, М. Софийското метро – път през хилядолетията. В-к Народна култура, март, 1968 г.
Станчева, М. Метро и археология. В: сп. София, кн. 1., 1985, стр. 18.; Станчева, М. Дневник от разкопки на метро 1983-1985. Необработен архивен ръкопис.
[10] Станчева, М. Отчет за археологическите проучвания на София през 1983 г. на терена на метростанция №7. Необработен архивен ръкопис.
[11] Станчева, М. Археологическото наследство на София – съхраненост, загуби и надежди. В: Сердика. Археологически материали и проучвания. Т. 2. София, 1989 г., 106-131.
