Несъмнено това е едно от най-посещаваните места от студенти, преподаватели и външни посетители в голямата зала на нашата библиотека.

Магдалина Станчева свърза трайно своя авторитет на изследовател, интелектуалец и радетел на знанието с името на Нов български университет, за което й благодаря от сърце.

Възрастта и здравето са Божи дар. Онова, което трудно може да се каже, е какъв е личният принос за това някой да достигне до подобна златна възраст. Заслужил изследовател, с огромни постижения за проникването в по-ранното време от дългата история на София, учен с невероятна подготовка на историк, археолог и филолог, но и гражданин и културен деятел, качества, които не се съчетават лесно в нашия съвременен свят, Магдалина Станчева е всичко това, защото е изключително бодър и умен човек. Не чак толкова далече от висината на нейната възраст, мене ми се струва, че разбирам разковничето на това постигане – то е в съдружието на бодрост и ум, които не противопоставят малкото всекидневно на високото интелектуално.

Казвам същото и по друг начин. Имаме до себе си наистина университетски човек, успял да свърже двете времена – голямото историческо и по-малкото жизнено. Прекрасно свързване. Защото определени научни постижения са невъзможни, ако голямото външно знание за историческото време не черпи сила от малкото вътрешно за нашия несравнимо по-кратък жизнен срок, по особен начин пестен, но и повдиган в степен от контакта с голямата история. Това е моето тълкуване за постигнатото от нашия юбиляр Магдалина Станчева.

Пожелавам й от сърце още успехи, ние ще помагаме. Това тържество не е край на нашата връзка. Очакваме още и нейни, и общи дела и вярваме, че тази авантюра на прехождащи едно в други и усилващи се времена ще продължи.

Бъди много здрава и много честита, Магдалина!