Така веднага била увековечена паметта на тези силни чужденци, застъпили се решително за спасяването на София от опожаряване през тревожните дни в края на 1877 г., преди влизането на руските войски в града.

Успоредно на улица Леге се промъквала между старите къщи още една малка уличка. За да не остане безименна, софийските управници взела името й от това на махалата, през която тя минавала - Калоянова махала. Никой не подозирал тогава, че това название, надживяло надживяло в паметта и съзнанието на хората повече от шест века, няма нищо общо с цар Калоян /1197-1207/, а води начало от времето, когато тук, в Средец, управлявал братовчедът на цар Константин Тих - Асен /1257-1277/ севастократор Калоян.

Няма нужда да сравняваме делата на двамата, но трябва да се признае, че царят не е свързан със Средец, а севастократорът е онзи велик дарител на нашия град, с чиито средства, грижи и голяма любов се уголеми и изписа Боянската църква, бисерът на средновековното ни изкуство, празната за световна ценност.

Вървим сега "по Калоян", както съкратено се изразяват софиянци и освен на няколко витрини, погледът ни няма на какво да се спре, та да се съживи един исторически образ. При това – познат образ – нали в Бояна е изписан и севастократорът и красавицата Десислава – първите запазени портрети на нашата живопис.

Като че ли най-неудачно е организирана онази част от улицата, където се засичат няколко фасади, нови и стари, и при една от тях се гуши църквата „Николай Мирликийски“. Това, което виждаме от нея над земята е ново. От средновековната постройка е останало твърде малко и то е недостъпно.

Но в подземните пространства на сградата на Кореком се пазят други старини, много по-обемни и чието значение е неизразимо. При строежа на сградата тук се откри голяма и разкошна резиденция от ІV век, а до нея - специална банска сграда с няколко басейна и отоплена зидана вана. Мозайка и отоплителни инсталации, ротонди и октогони, останки от колонади около вътрешния двор – лукс и удобства, разположени твърде нашироко в най-хубавата югоизточна част на Сердика.

Кой е живял в този богат дом? Не е ли била това сердикийската резиденция на някое много видно лице – може би на самия император Константин Велики? Знае се, как е обичал той Сердика и че дълги години е прекарвал в този град по няколко месеца. Впрочем, в изучените сердикийски квартали няма друга сграда, която да може да се свърже с императорското пребиваване тук.

Както изглежда, градската резиденция не е загубила значение и в следващите епохи. Има следи от обитаване и преправки и в Х век, когато Средец е вече български, а и през Второто българско царство.

Естествено е да се предполага, че тук са се настанявали все първите хора на града и областта. Така е било и по времето на севастократор Калоян. Същият онзи, който в Боянската църква поднася своя дар на св. Николай Мирикийски, навярно негов светец-покровител. Но и тук, както в Боянската си резиденция, той е почел същия светец с изграждането на църква на негово име до самия си дом. Запазването на името на Калоян в названието на махалата потвърждава, че тъкмо в тази част на града или по-точно в тази древна, поправена и свързана със семейна църква резиденция са обитавали Калоян и Десислава. Много други съображения са в полза на това предположение, някои почерпени от археологическите проучвания, други от исторически факти и съпоставки. Но тук не им е мястото.

Големи усилия бяха положени, за да се запазят в подземна зала на сградата на Кореком останките от вероятната, може би почти сигурна резиденция на Константин Велики и севастократор Калоян, а и на други управители на града през вековете, които делят тези две имена. Тези останки, дори ако бяха анонимни, са достатъчно интересни и привлекателни за разглеждане. Но свързани с исторически лица, те добиват огромна, неизмерима стойност.

Но… двадесет години /или почти/ залата, в която се пази археологическият паметник, служи за склад на Кореком! Там се стоварват и разтоварват сандъци, никой не може да проникне, дори ако е със специални интереси към археологическия паметник.

Така една градска слава е превърната в един срам за столицата. Може би онези, които това не ги смущава, си мислят, че постепенно останките на тази резиденция, свързана със забележителни епохи и имена, ще потънат в забрава, от  която веднъж бяха изтръгнати?

Този паметник на софийската история заслужава по-достойна съдба. И понеже е крайно време да понамалеят корекомските магазини, би могло да се почне с освобождаването на това подземие, с превръщането му в зала за посещаване, в забележителност на столицата.