Разкрита бе най-голямата досега известна вила рустика (селска вила) край Сердика. Шест постройки, с различно предназначение, някои дълги до 50 метра, свързани помежду си с настлани с речен камък пътеки бяха разположени на площ от около 5 декара. Няколко от къщичките на квартала бяха заели части ат други постройки на това богато имение. Обори, хамбари, жилища за робите, различни малки стопански съоръжения - пещи, варници и др. показваха, как е бил устроен трудовият живот на имението. От дома на робовладелеца нищо не бе запазено. Стари жители на квартала разказаха, че преди няколко десетилетия един техен предприемчив съсед превърнал много по-запазените тогава развалини на постройките в кариера за камък. Къртел, товарел и продавал, необезпокояван, нито от други, нито от някаква мисъл за престъплението, което върши. Именно тогава били разкъртени и стени, градени от хубави дялани блокове - навярно господарският дом.

Имението ще да е било твърде богато и привлекателно. То е загинало от нашествие и пожар. Едно съкровище от 230 сребърни римски монети позволява да се установи по датите на управление на императорите, които са представени на тях, че загиването на тази вила рустика е свързана с голямото готско нашествие през 270-275 г. Съкровището е било в ленена кесия, поставено в захлупено гърненце и заровено до стената на една от сградите. Собственикът му не е могъл вече да си го потърси. Дали това е бил самият робовладелец или някой управител на имението - трудно е да се каже.

Мястото на оброка с каменния кръст на него не е било случайно избрано в това равно поле. Обикновено такива оброци, където местното население до не много отдавна е изпълнявало обичаи, в които християнството и езическото се преплетат, са на места на много по-стари култове. И в този случаи се оказа така. Кръстът беше поставен на мястото на някогашен семеен мавзолей -постройка, отразяваща традициите на култа към мъртвите.

Както и при всички други открита сгради, стените на мавзолея бяха низко разрушени, заравнени на едно ниво. Следите от тях не личаха, само един красив капитал подсказваше, че тук е имало сграда, различаваща се от скромните по градеж стопански постройки. И наистина след разкопаването се очерта много красива и рядка по своя план сграда, единствена от  този вид досега в София.

Ориентирана е север-юг. Входът е бил монументално оформен с каменна дъговидна арка, която е стъпвала на мощни пиластри. По дългата ос са последователно разположени три помещения. Средното от тях представлява квадратна по план зала, от двете страни на която има по една конха - полукръгло пространство. Квадратът е бил покрит с полусферичен купол - вертикална доминанта на постройката, а двата конхи - с по-ниски полукуполи.

Крайното трето помещение е разделено на четири еднакви гробни камери. За съжаление, тези гробници са били отдавна разрушени и ограбени. Те са били предназначени за семейството на собственика на вилата и навярно са съдържали немалко скъпи предмети, поставени до погребаните.

Интересно e, че този мавзолей е станал център на малък некропол - край стените му бяха намерени следи от други гробове. Но тези покойници са имали друго социално положение и не е било позволено да бъдат погребани в мавзолея.

Макар и запазен само в план, семенният мавзолей на тази вила рустика е рядък и ценен паметник. Той е свидетелство за икономическите възможности, за идеите и вкуса на своя собственик, за архитектурата и строителството на епохата. Това е краят на езическите времена. С приемането на християнството характерът на гробните постройки се изменя.

Запазването на целия ансамбъл от постройки бе трудно за реализиране - те заемаха много голяма площ, бяха пръснати и в твърде обезличено състояние. Но мавзолеят заслужаваше да се съхрани на всяка цена. И това бe направено. Разположението на един блок бе изменено, за да не се засегнат стените, изместен бе от първоначално предвиденото положение и един трафопост. На открито, в зелена площ, в която тухлените стени добре изпъкваха, мавзолеят остана като забележително свидетелство на някогашната история на това място.

В прекия смисъл на думата тази старина не е недостъпна, напротив, някои от околните жители я третират като удобно място за приготвяне на зимнина. Но фактически този красив паметник на късноантичната архитектура е недостъпен в своята историческа същност. Неговата защита и укрепване не са нито много трудни, нито много скъпи. Районният съвет с помощта на обществените организации би могъл да превърне този археологически паметник в една старинна украса на новия квартал, да го популяризира и да го направи достъпен в истинския смисъл на тази дума. Защото това, което сега може да се види, не би привлякло и заинтересувало хората.