По частите от ръце и крака се установяват най-малко три мъжки фигури, по-големи от човешки ръст, а един огромен крак, по който се дипли краят на наметало и се опира тояга с увита около нея змия, подсказва, че статуята на бога на здравето и медицината Асклепий е надвишавала по големина останалите.

По едно мъжко бедро се спуска лъвска кожа и така се разбира, че е на Херакъл, победител на Немейския лъв. Други фрагменти подсказват статуи на Дионис и Аполон, но техните голи тела са били разбити на стотици малки късове. От една великолепна малка фигурална композиция е оцеляло само торсото на младия сатир, един от постоянните придружители на Дионис, и съвършено моделираните крака на останалите от групата.

Атина, без глава, с прекършени ръце е най-добре запазена от всичко намерено, вероятно защото богатата драпировка на дрехата добродетелно покрива тялото. Една част от фигура на млада облечена жена е може би на богинята покровителка на градовете, богиня на сполуката. Тюхе, а друга, чиято дреха е сякаш понесена от вятъра е на Нике, богиня на победата. По чудо е оцеляла една фигурка на Афродита. Тази малко несръчно изпълнена статуетка, вероятно дар от някой, който се е нуждаел от закрилата на богинята на любовта, представя типа на така наречената Венус Пудика - срамежливата Венера, която прикрива с ръце голотата си. Но и тя е обезглавена, с пречупени нозе.

Разбитите скулптури са били повече от тридесет .По големите късове личат следите от удари на чук - разбиването е било извършено съзнателно и едновременно.

Мястото на действието е недалеч от западната крепостна стена, в двора на езически храм. Времето - краят на IV век. Тогава християнството е не само господстваща религия в Източната римска империя, то е вече войнстващо и се разправя жестоко и безпощадно със своите противници и със свободомислещите.

Като много други градове и Сердика е трябвало да преживее погрома над езичеството, унищожаването на осъдените богове, разбиването на великолепни творби на изкуството с техните образи. Те били довлечени тук, в двора на храма, големи и малки, поставени от градската управа, от императори и магистрати, поднесени в храмовете с надежди за подкрепа или изцеление. Пред очите на сердикийци цялата тази мраморна красота е била превърната на късове в името на новия бог. Разрушен е бил и храмът на това място, а навярно и всички други. Така в един ден загинали делата на много талантливи творци, които биха изпълнили не една музейна зала. Има случаи, когато в някои градове на империята предани на езичеството хора или просто поклонници на изкуството са укрили в тези драматични времена скулптури на богове и богини и днес те събират възхищението на нашите съвременници.

Но не навсякъде са се намерили смелчаци, които да спасят красотата от фанатизма. Много пъти и на много места по земното кълбо тя е ставала жертва - тежък данък, плащан по дългия път към хоризонта на светлина и разум.