Засега със сигурност се знае, че в течение на осем хиляди години човекът обитава и обработва тази земя, строи и твори, тук, постепенно създавайки град - най-голямото и сложно дело на цивилизацията.

Самият град има зад себе си повече от две хилядолетия живот. През това време се формират силни н устойчива традиции, чиито корени са заложени дълбоко в древността, а най-жизнените от тях могат да се открият и в днешния муоблик.

Познаваме ли този град, роден дом на една десета от българското население, столица на страната, т.е. град на всички български граждани? Едва ли можем да се похвалим уверено с това. Софийската дълга и предълга история има все още много неизучени и ненаписани страници, a културно-историческото наследство, в което тя се въплъщава и оглежда, не е задоволително представено. Част от най-интересните софийски старини са все още недостъпни, а липсата на музейна експозиция за София си остава болезнена и тъжна истина.

Остава ни все пак печатното слово. Най-бързата връзка с читателя са страниците на всекидневника, който ни очаква в края на трудовия ден.

Сред толкова грижи и проблеми на днешния ден заслужават ли място на страниците на вестника редове, посветени на наследството от по-далечни и по-близки времена? Може да се възрази веднага, че въпросът е излишен, че културното наследство, разбира се, е тема важна.

За съжаление, не винаги с делата си потвърждаваме тази истина. Няма много книги за Co фия, не можем да посетим важни паметници, няма ги залите, а които да видим свидетелствата на събития и дела. Дали всъщност и вдействителност тяхното познаване ни е необходимо?

Сред разнородните причини за постоянно порастващия целия свят интерес към културното наследство мнозина изтъкват една, като че ли абсурдна причина: тревогата за бъдещето, многобройните въпросителни, които настъпващите дни и години поставят все по-остро пред нас.

Ако това твърдение на социолози, психолози, културолози е вярно - а като че ли има основания да е така - естествено е да се запитаме: "Може ли погледът назад да ни подпомогне да се ориентираме по-добре и да действаме по-добре? На този въпрос може да се отговаря надълго и нашироко, без да сме сигурни, че е казано най-важното. Но има и един прост отговор: през всичките изминали хилядолетия, през които вече формирания човек, разумно същество, е творец на култура, като творение на природата сам той не се е изменил в основните си характеристики. Образите от древността ни го показват така близък до нас, както и някои от съжденията муза живота, запазени в надписи на глина, на камък, на папирус. Големи промени са настъпвали в заобикалялата човека среда, предизвикани главно от самия него, за добро или за зло. А той живее в този изменян от него свят със същите основни нужди, страсти и желания, които неизменната му същност му диктува.

Не подсказва ли всичко това, че си заслужава да търсим отговор на нашите въпроси и с помощта на всички достигнали до нас послания от миналите епохи, които времето е пощадило? Често в тях могат да се открият ключовете на мъдри решени, подплатени с горчивия опит и с просветлението на намеренияизход. Оцелялото наследство носи въплътена красота, добротаи разбиране – насъщно необходими за оцеляване на човешкатани същност. То ни съобщава и големи и прости истини навсекидневието. То ни избавя и от отчуждението, една отболестите на века, като ни сближава с далечни и по-близкипредци. Ние се осъзнаваме като част от общност, оглеждаме сев битието на други и откриваме, че не сме сами духом. Нашитепредходници ни позволяват да намерим и мярката за трайно изначително сред временното и маловажното.

Ограничавайки рамката па тази връзка с миналото вобитаваната от нас земна площ, в нашия софийски край и внашия столичен град, тази връзка ни е нужна, за да гопочувстваме свой, да станем и ние негови, да решавамепо-мъдро делата на този град. И така, да се погледнем вогледалото на наследството, да опознаем следите, оставени отживота на хората във времето преди нас.

Ето за начало една бърза ориентация – къде под стъпките нилежи миналото на София:
От улица „Цар Симеон“ на север до ул. „Алабин“ на юг и отулица „Княз Борис І“ на запад до улиците „Веслец“ и „Леге“ на изток – цялата площ на дълбочина до 6 м. под паважите итротоарите, а на някои места – до 9-10 м. пази останките награда трупани там в течение на повече от три хилядолетия.

Най-мощни са пластовете от началото на нашата ера насам доновите времена. В тях лежат и строежите, и хиляди предметиот времето на Сердика и Средец, от предвъзрожденска София.

В тези очертания има вече много "запечатани" участъци, вкоито тежки, дълбоко забити нови строежи са прорязалискалата на епохите. Но има и места, които са неразкритисъкровищници на информация, а и на находки. И за откритото, и за очакваното ще стане дума на тези колонки.

Но очертаната площ далеч не изчерпва археологическитебогатства на София. Около нея са пръснати единични паметници, наблизо и далеч от градското ядро. А некрополите на градазаемат общо няколкократно по-голяма площ от оградената скрепостна стена. Стига само да се каже, че една отнай-интересните рисувани ранно-християнски гробници еразкрита при ъгъла на бул. "Толбухин" и ул. "Гурко", къдетоне се е очаквала такава находка.

Околността на София е пълна със свързани с града паметници, освен световноизвестните като Боянската църква, има многодруги, вплетени в събития, красноречиви, но малко известни.

Да се познава културното наследство на София е не самоинтересно и поучително . То ни носи удоволствието отсближаването с този древен и славен град, на чието миналосме длъжници.